|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ДНЕС НИЩО НЕ СВЕТИ
Отпращаш ме. Няма слънце за мен. Всъщност аз те отпращам. Все едно. Исках да повярвам... на себе си, само че... друг път. Исках да се излъжа, че струвам, само че... не днес. Господи, не ми го отнемай... смисъла... Днес нищо не свети.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови ли? Изстрадах си го вчера, затова ми е много скъп. Когато застанеш до някой, който е достатъчно самодоволен, преизпълнен със самочувствие и то почти заслужено, се чувстваш точно по този начин (поне аз), нищожно и глупаво. Никога няма да бъдеш герой, а винаги чакаш героите да те спасяват.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-08
прочитания: 266
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8052
Автори: 2223
Произведения: 52712
Съобщения: 246632
Лексикони: 2507
Коментари: 81852
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|