На майка ми, която обичам безкрайно!
Не се измислих аз, а съм родена.
Отрязали са пъпната ми връв.
На майка ми в сълзата съм стаена.
Тя дала ми е нейната си кръв.
Била съм сляпа. Малко пеленаче.
Усещала съм кроткото присъствие.
Дори когато станах първолаче -
не е била от майките "отсъстващи".
Пораснах... боядисвах и косите.
Тя никога не каза, че съм тежест.
А тръгнах си. Оставих си следите.
Забих се във дълбокото и. Режеща!
Белязах и годините с тревога...
Под очите и съм скрита - в плач.
При нея трябваше да съм... не мога!
В съня и ще съм винаги по здрач.
Все още ме очаква... да се върна.
Така ме е възпитатала - с любов
и търси ме сама... да я прегърна,
щом дала е от нейния живот - живот!
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог | разработил: bliznaka |