КОКИЧЕТА
Наболи са кокичетата вече,нетърпеливи да посрещнат пролетта -не знаят колко е далече тя.
Привикнали в снега направо да растат,не знаят как изглеждат китните поляни,остава чисто - бял светътвъв техните представи.
Не се боят от студ и вятър,преборват се и не повяхват.Ала във вазичка, на топло,без дъх камбанки склопват.
Отиват си кокичетата подранили,така и недонесли пролетта,отиват си, в листенца свилипожълтялата си белота.