ТОЧНО ДНЕС ЛИ ТРЯБВАШЕ...

Ти ме намeри.
Малко не е ли късничко,
позакъсняло?
Да поразрошиш мечтите ми,
идваш... Знам!
Но днес ми е страшно безветрено.
А и мечтите - на всяка
съм намерила точното място.
На път съм ги сресала.
С малко гел и повечко пяна.
Да чакат.
Ще сбъркаш, ако си мислиш,
че с поглед... Точно днес
ще ме накараш да плача.
Бездъждовно ми е.

Сълзите
отдавна ги няма.
Всъщност... Не е истина.
Близо са.

Скрити зад очилата.
Днес ми досажда едно настроение...
Безбурно ми е.

/Ето пак зад истината
се крия./
Та аз отдавна чакам тътени.
И ехото чакам да чуя.
Позакъснялото.
И дъжда - да плисне и умие
цветята,
които рисувах за теб,
на асфалта.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-08
прочитания: 179
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43682
   Съобщения: 185484
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61818
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581