Въпроси

В Ъ П Р О С И

Тишина, а тя безкрайна е,
безкрайна като твоите очи
в тях вътре всичко тайна е
освен това колко те боли.

Мисля си за теб и да спра не мога,
обзела си ми всички чувства... мисли
споделям ти без никаква тревога,
и някак няма друго... само истина

какво чувствам, как да го опиша
какво ми става, къде съм аз?
Защо без тебе трудно дишам,
защо съм никъде, а съм у нас?

Искам някак за тебе да живея,
ти си смисъла на живота тъп,
всяка мисъл за теб аз сея,
но няма ли те... само скръб.

Как да кажа колко си красива?
Не мога просто си такава
и как душата ти палаво-игрива
просто остава си такава?

Имам ли до тебе място?
Заслужавам ли да те обичам?
Не всичко ми е ясно
и все пак леко надничам

там където живее една искрица
някъде из дебрите на твоето тяло
и вждам една малка хубавица
с едно момченце слети в цяло.

Момчето сгушило се е но виждам,
че и ти с него си щастлива.
Тогава тръгвам, без да се обиждам,
но ще помня колко си красива.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf