Самота

Човек,изгубил пътя си докрай,

осъзнавайки трудностите и свойте грешки,

сълзите стичат се в безкрай,

знаейки,че да се греши е човешко.

Дали светлината на тунела е далече

или тъгата много ми горчи?

Но аз се чувствам мъничко човече,

което не е оставило следи.

Защо живеем в свят на болка и лъжи?

Защо потъваме в мрака?

Защо ли всичко ни тежи?

И защо никой не иска да ни чака?

Въпроси....Куп въпроси...

А,отговор няма дори и на един.

И тогава въобще "Защо си ",

когато нямаш до себе си любим

А, болка...Нея винаги я има,

има я дори в измисления блян.

И винаги ще бъде зима,

когато продължаваш да си сам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf