*Колко имахме...*

*

С пръст го нарисува по корема ми -

едно сърце с невидимо мастило.

Миговете кратки са отнемани -

какво не беше и какво е било?!

*

С устни начерта го - по ръката ми,

едно мечтание, стаено в мрака.

Едва родено... в гибел над сърцата ни,

днес усмихваш се, а сетне - плачеш...

*

С поглед го надраска - върху спомена,

като белег след последна твоя рана.

Едно желание от мен прогонено...

Колко имах?! И какво остана?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf