Любов

ЛЮБОВ

Понякога човек си мисли, че да си влюбен е чудесно.

Не осъзнава истинския страх

и даже му се струва интересно,

докато не стигне болезнения крах.

Сърцето бие учестено,

разумът на него ще робува.

Душата разбира ужасена,

че потъва в дълбоката погуба.

И тъгата пак се спуска

над умореното сърце,

и любовта отново те напуска,

защото няма кой да изтрие сълзите от твоето лице.

Боли... Отново те боли.

И се чудиш защо отново си сама,

а навън вали, вали,

вали и в твоята душа.

И някой пак остави те сама

под кръгозора на небето...

И няма кой да ти даде ръка,

за да ти стопли сърцето.

А ти искаш да не си отива,

да не изтръгне сърцето ти из корен,

да не те убива...,

но остава само... спомен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf