Тъжно

В нощта съзрявам позната сянка,

оглеждам се и отварям широко очи.

И сякаш събуждам се от дрямка,

озъснавам,че това си ти.

Устремена към теб аз тръгвам

и те докосвам нежно с ръка,

за рамото ти те дръпвам

и виждам онези очи,които ме оставиха сама.

Загледана, потъвам в тях,

тъй както и друг път съм потъвала аз.

И двамата избухваме в тъжен смях.

"О,Боже, какво стана с нас???"

Ние бяхме и близки и далечни,

изпълнени с копнежи и мечти,

и толкова смехове сърдечни....

И на теб ти липсват тези дни,нали ?

Усмихваш се и потъваш в мрака,

а аз оставам пак само момиче.

Какво ми остава, освен да чакам

и да прдължавам пак да те обичам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf