На баща ми

На баща ми...

Здравей, татко. Това е 20-тия път през последните дни в който сядам, пускам Челентано и започвам да те търся. Знам, че си тук. До мен. В сърцето ми.

Обичам те. Не знам дали го знаеш, може би трябваше да ти го казвам по-често. Знаеш ли, сега плача. За първи път пиша нещо плачейки.

Боли ме, много ме боли. Боли ме, че не можеш да ме видиш такава, каквато съм сега. Казват, че съм силна. Заради теб е, силна съм заради теб и съм слаба заради мен самата. Иска ми се да можех да живея с теб по-дълго. Да не се стряскам, когато привикнах с чувството на празнота. С чувството, че те няма. А най-страшното е, че се примирих. Че започнах да се сещам за теб с усмивка. И че понякога плача. А още по-страшното е, че всички около мен имат много повече спомени с теб отколкото аз самата. Или поне те мислят така. Ти си в сърцето ми, в душата ми, в бъдещето ми, в основата на живота ми, който прилича на фуния. Всичко, което ми се случва и ще ми се случва се дължи на това, че теб те няма. И че съществуваш, но не те усещам.

Наскоро ми казаха, че не съм изживяла смъртта ти така, както останалите, защото съм била настрана от всичко, което се случваше в последните ти дни. Татко, аз видях как гаснеш. И се прекърших. Аз останах белязаната, не те. Аз съм тази, която се промени, не те. Аз съм различната. Аз треперя, докато пиша това. И аз прописах, не те.

Трябваха ми шест години, за да събера смелост и да се обърна към теб. Животът ме уби. Но аз се изправих. Надали някой е предполагал, че ще успея да продължа. Какво ли не бих дала, за да ме видиш сега! Да видиш как сбъдвам мечтите си. Да прочетеш творбите ми, да видиш снимките ми. Да ме видиш в елитна гимназия, успявяща, бореща се. Да видиш колко много приличам на теб! Казват, че щеше да се гордееш с мен. Това е, което копнея да чуя.

Ти не можа да ме видиш как чакам да загреба от живота с пълни шепи. Не можа да чуеш какви мечти имам. Не можах да ти кажа как всяка вечер си представям, че получавам Пулицър. Но ще си на церемонията, обещавам ти. На първия ред.

Знаеш ли, татко, сега за първи път не се интересувам дали някой ще хареса написаното. Та нали си говоря с теб! Нали ти живееш чрез мен.

Живота допуска много издънки. Но повечето хубави филми са със силно начало.

Обещавам ти, че никога няма да се откажа, никога няма да се предам. Ще успея. Защото не съм сама в самотата си. Трудно ми е, изведнъж цялото ми детство отлетя и светът ми се срути. А сега е цял, красив и голям. И ме чака.

Всички горни редове са излишни, защото единственото, което искам да ти кажа е, че те обичам. И ти благодаря, колкото и да ми е трудно и колкото и никога да не съм вярвала, че мога да го кажа - Благодаря, че съм това, което съм. Че твоята липса ми показа истината.

Обичам те, татко. Плачех, сега се усмихвам. Dormi, amore.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf