ОБЪРКАНОСТ

Обърканост в душата ти съзирам,

търся думи, да те утеша,

но трудно ги намирам.

Мълча. Страхувам се да не сгреша.

Духът ти като ураган вилнее.

Ураган върлува и в моята душа,

за справедливост тя копнее,

затова със думи не мога да я утеша.

Обърканост душите ни притиска,

души ги, мачка ги..., ах, как боли...

А злият демон в нас и срещу нас се киска...

Природа! Но ураганът демонът ще победи!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf