* * *
Споменът за теб не ме изгаря и не трови мойте дни. А непрестанно ме изпепелява и ме гали със своите лъчи. Запознахме се случайно, бяхме две малки деца. но обикнахме се неслучайно, в едно се сляха нашите сърца. Чувствата си непрестанно криех в страха да не остана без теб, всеки поглед от очите ти пиех и надежда таях за мен. Мина се време така и не успяхме истинските си чувства да разберем. Чудя се дали сгрешихме като премълчахме. че аз те обичам, а ти обичаш мен. След теб остана само дирята, заровена дълбоко в моята душа, нека не забравяме това, което имахме, че аз бях твоята, а ти моята мечта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: parvata_jena
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-10
прочитания: 60
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|