Тя

Тя

Цветя на масата стоят.

"За кой ли са?" се чудя,

макар да знам, че те са средство гнева ми да умилостивят,

част от болката си да загубя.

Но искам да ти кажа,че това не помага,

не се чувствам по-малко предадена.

Все с тая мисъл лягам,

душата ми е от нея изядена.

Не мога да повярвам,че и ти ме предаде,

а толкова ти вярвах!

Душата си за нея продаде,

а,нали само аз ти трябвах?

Мразя този прах!

Мразя те и теб,когато си с него!

Изпитвам силен страх,

а ти повдигаш своето его.

За какво ти е тази свобода,

която ти дава?

За какво,за бога?

Всеки път той час от тебе получава...

Обичаш ме,но нея повече,нали?

А на другия ден те боли

и лееш сълзи до забрава.

Да те питам пак"Защо?",

смисъл не намирам.

Аз вярвах в теб и знаех с какво вниманието ти да обирам.

Да,знам,че няма вече,

това го слушам всеки ден.

Омръзна ми тази реч,

че това няма нищо общо с мен.

Но тогава- защо мен също ме боли?

Защо сърцето ми те защитава всеки път,

щом разума душата ти оголи?

И защо ли те обичам с всеки мой кът?!?

Аз искам да избягаш от нея,

а не да ми купуваш цветя.

Искам само с теб да се смея,

в миналото да остане тя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf