Стара рана

Стара рана се отвори

в онази сутрин, в онова кафе.

Един глас в мене проговори:

“погледни това момче.

За него как се усмихваше си спомни,

въпреки, че той не бе до теб.

Не е ли сега същото си помисли.

Не жадуваш ли в сънищата устните му като мед?!”

Дни наред се чудих дали не е така.

И накрая осъзнах - имам нужда точно от това.

Как не се бях сетила до сега,

като всяка нощ него сънувам.

Имам нужда от неговата топлина.

Иначе защо ще се вълнувам

от неговите дела?!

Всеки ден като го видя се разтапям.

На моменти изтръпвам дори.

А душата ми така изгаря -

знам, че няма да ми провърви.

Между нас надали би се получило нещо.

Преди му признах обичта си,

а той каза “съжалявам” и се отдръпна.

Но сега не знам, променил е държанието си.

Старата рана не се заличава,

но любовта - точно тя ме крепи.

И дори пак да каже “съжалявам”

поне ще знам, че съм опитала, нали?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf