Самотна стая

Дойдеш ли, мен няма да ме има,
стая толкова празна, празни дни,
вместо топъл лъх, аромат на зима
ще скове сладостта на твоите устни.

Докоснеш ли леглото, онази коприна,
не ще ме усетиш, нежността ще е спомен,
моят лик няма да целува всяка картина,
няма да съм там, аз щ есъм изгонен.

И в пердетата да се сгушиш дори,
не, няма да се пилея в слънчевите ти коси,
огънят ще е мираж в студената камина,
ще ме търсиш в пожълтелите страници.

И глава да облегнеш в моята дреха,
няма да бъда там, някъде в твоят дъх,
дори да търсиш огледалата за утеха,
няма да се взреш в мен, няма стон, няма глъч.

Самотна стая ще те обича вместо мен,
просторите ще са моите последни целувки
и росата по стъклата на новият ти ден,
ще бъдат моите несбъднати прегръдки.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf