По пътища трънливи все вървях и често със мечти се разминавах. От самотата винаги ме беше страх, но често във компанията и оставах.
Препъвах се и често падах и дълго после ме болеше, от приятелства измамни страдах, но пътят ми напред вървеше.
Много пъти през сълзи се смях, а сърцето ранено крещеше, но душата успях да опазя от грях- тя единствена вярна ми беше. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
