Когато причудливите, разсеяни светулки

се извисят с божествени крила

и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки

окачени на безрадостната ти елха...

те разменя алчно, като древен артифакт

и единствено една мечта красива

озарява нощем твоят саркофаг...

Когато всяка мисъл за красивото в живота

се раздира на хиляди къса наивност

и прогизнал до кости се давиш в компота

на същата тази безлична стерилност...

И пак тогава, и само тогава - намирам те мое море

красиво,

щастливо

и толкова диво,

със дъх на кристално добре...

Аз в тебе потапям се

скривам се

стапям се

oткривам те

мило дете...

И в устрем надвесен,

разсеян,

унесен

държате във мойте ръце..