откровения..
Не, това за тебе няма да е стих.
Не е поредна фраза подредена.
Не е за тебе, не е и за мене.
Просто поредна мисъл споделена.
Дори да няма никой да я чуе.
В живота...
Мачкат ли те, стоиш и понасяш мълчаливо стискайки зъби, за да бъде всичко наред или се бориш.
Обиждат ли те, стоиш и слушаш без коментар или го правиш той (човека), сам да си говори.
Примиряваш се със настоящето без да смееш да погледнеш ни назад, ни напред .
Нито в миналото, нито към бъдещето, за теб има само сега.
А те стоят пред теб. По-дребни, по-глупави може би, невнимателни.
Подценят ли те, наказваш или пренебрегваш грешката, но никога не забравяш.
Не забравяш да напомниш.
Не забравяш да играеш.
Но ти е писнало, а едва започваш да играеш.
Третират те като кукличка, на конци те разиграват.
Играят си на дама с живота ти, за никого, дори за теб нехаят.
Разиграват всеки ден поредна драма, която пак сърцето ти владее.
... а смисъл сякаш в нищо няма.
И смисъл няма и да се живее.
... а е толкова рано.
Казват...
След време ще свикнеш, нов си в тази сложна игра.
Животът те мачка и филми реди ти, а смогваш едва.
Игра е ти казват, но извратена игра.
От теб се иска само да играеш, а няма сила за поредната лъжа.
***
Това ли питам е съдбата на детето, да порасне и попадне в лъжа.
Това ли искаме за него.
Или по-светло бъдеще изпълнено с дела.
Погледнете през прозореца в нарастващия ден и помислете за това.
Гордеем ли се, че направихме света такъв.
Че майката страхува се за рожбата си мила. Тръпне всяка нощ над спящата си дъщеря.
Да не й се случи нещо лошо тя се моли, да не я споходи зло, излезе ли навън в нощта.
Но вкъщи няма как да я затвори.
А вън Живота я причаква.
Да я направи кукла на конци.
***
Нашия герой си няма име...
Той е всички имена.
.. оглежда се във всяко огледало.
..спи спокойно в твоето легло.
И знае, че играе ли играта, все отнякъде ще има сили да стане, да преодолее, да пребори гнева.
Защото може всичко, дори да лази днес в нечии крака.
Не ме съдете твърде строго.
Това е само мисъл раждаща се в моята глава.
Та аз години още трябва да се боря.
Да играя, но надявам се, по мои правила...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ameral
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-11 г.
прочитания: 111
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
