За жестокостта (от поредицата Човешките неща)

когато няма път във нашите съдби.

И тъмната страна показваме,

а после чудим се - защо боли.

Жестоки са обидите неволни,

необмислено изречени и на шега.

А после плачем за душите болни

и мъчим се да скрием нашата вина.

Жестоко си завиждаме понякога,

отровени от собствен неуспех.

А после търсим си причина всякаква,

че не сме намерили за него лек.

Жестоко и безсмислено се нараняваме,

убивайки последните си чувства.

А после чудим се, как да прощаваме

на делата скритите си блудства.

Жестоки сме сами със себе си дори,

подтискайки красивото във нас.

А после лееме порои от сълзи,

че влака сме изпуснали във оня час.

Жестокостта е данъка за Дявола,

дори не мислим за платената цена.

А после плачем колко пагубна

и тежка била за нашата душа.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf