Сън

Прераждане понесе ме в нощта,
от болката със нокти ме измъкна,
крещящата тъга остана там... сама,
далеч понесох се, смирен замлъкнах...

Разтвотил длани, търсех топлина,
но не любовна... тя не съществува,
очите ми изплакаха последната тъга
и обещах с усмивка вече да се будя.

Понесох се сред хиляди стада
блещукащо сияйни антилопи,
студени, някак си пълнят с топлина
звездите наредени като ноти...

И в чудни облаци отпуснат,
със бяг преминах през дъгата,
докоснах даже на луната заблещукала
сълзите, полетели с вятъра.

И пак се преродих, щастлив, усмихнат,
отпуснат сутринта в леглото,
било е сън... а колко истински,
пренесе ме далеч от злото...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf