Оборотно се въртя. (Обичам скорости.) Петната от лъжите ти не падат... а в тъканите ми - дълбоко порести, попиваш с болката, неутолимо жаден. Нахално си прилепнал във очите ми. Водата те пои... за да останеш. Завързваш се на възел във косите ми и бавно ме убиваш - да се храниш. Източваш любовта ми, без да пълниш. (А центрофугата ми връща пулса.) Изцедена и досадна ще ме сгънеш. Омекотена съм. В това е луксът.
