Една любов си отива

Вървя сама в този снежен ден,
но не зная накъде отивам...
Съзирам нечий поглед леденостуден,
продължавам и не спирам...

Ръцете ми измръзнали са, сякаш лед,
но не могат никой да прегърнат!
Във всеки поглед търсят теб.
Нещо се изплъзва, а те не могат да го върнат!

Очите ми са тъжни, насълзени,
а сърцето е от студ сковано.
Чувствата са толкова студени,
че то до болка е раздрано...

Снежинките се сипят по лицето,
но не могат да се разтопят.
Сякаш мъка пада от небето
и сърцата спират да пламтят!

Тъжен, леден ден...
и болка в сърцето, която убива!
Вървя със мисълта във мен,
че бавно любовта ни си отива!

26.12.07

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf