Всичко се случи толкова бързо.
Толкова врати се затвориха след вас.
А и след нас.
Само за една вечер взехте решение.
Само за една нощ оставихме,дядовия апартамент.
Само за три дни приключихме със всичко делово.
И после само за 5 минути останахме насаме.
Пет минути,в които да си кажем всичко.
Пет минути за запомняне на последна вечер заедно.
Последните пет минути,в които виждате мен
и брат ми деца.
Последните пет минути,в които да измислим утре-то.
Последните пет минути,в които аз се чувствам закриляна.
Последните пет минути,в които имам право да се чувствам безсилна.
Мама-най-истинската приятелка,най-добрата.
Така и казах на раздяла- "Нали знаеш,че ти си най-добрата ми приятелка?"
А тя- "Затова ме боли-ще те оставя сама"
После ме прегърна и колата потегли.
Тати-единственият мъж,които успява да събере всички качества в едно-баща,съпруг,красота,доброта,трудолюбивост,позитивност...
Рядко разказваше за чувствата си.
Или никога не го правеше.Но ние знаехме-аз и брат ми.
Каза- "Умната",усмихна се уж безгрижно и ...затвори вратата,
Колата потегли.
Поредната затворена врата.

И сега какво?Накъде?Трябва да порастна най-после?

Работа в чужбина.Пари.
А уж не всичко се купува с пари.А уж те не заменяли всичко.
Напротив-парите са всичко.Очевидно.

А "приятелите" ми-какво ли не дават,за да останат сами.
Обиждат родителите си,не ги уважават.
Не ги заслужават.

Противно на очакванията ми-аз даже не плача.
Наистина.
Плаках веднъж.В началото.
Оттогава не плача.Не се смея.Не говоря.Не искам.
Няма с кого.Няма какво.Няма смисъл
Да ...пораствам.Порастнах. А е само четвърти ден откакто ги няма.
Пожелавам си да съм като тях.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вдъхновение...силно казано.Просто наистина родителите ми са страхотни хора и най-добрите ми приятели.Заминаха заедно да работят в чужбина(като повечето хора),но не вярвах че ще е толкова скоро.трудно ми е и ми е много мъчно,защото съм свикнала с тях.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dim-dam-dum_F
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-11
прочитания: 165
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54638
   Съобщения: 255272
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86176
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644