Мечта без бъдеще

„Не живеем ли всички в самота

Цял живот търсим що е красота

Виждам рядко моята жена

Но знам че тя е единствената”

Стоях и гледах надписа на чина ми дълго. Никога не съм се обвързвал и никога не съм искал, един вид се пазя за истинската любов. Често съм с задавал въпроса: ”Ами как тогава ще разбереш, че това е тя?”. Не знам.

- Гледай го зубара, пак се е размечтал! – извика Йонко – Да не мислиш, че някоя ще те хареса бе, балък!

Целият клас се засмя, някои просто се обърнаха, но знаех какво си мислят. По-добре е да се съсредоточа върху уроците, ето че госпожата влиза. Часовете минаваха и въпреки, че както обикновено бях най-умния, най-действен не спирах да мисля за стихчето. Как се чуства този човек, какво е да срещнеш жената на твоят живот, как бих постъпил, ако я видя? След училище, както винаги вървях по същия път, по който се прибирам всеки ден. Застанах на същата спирка, на която чаках всеки ден. Дойде трамваят, който чакам всеки ден. И ето че на един прозорец я видях, тя също ме видя. Имаше руса коса и красиво лице. Двамата се гледахме и чуствахме едно и също – че се познаваме отдавна. Качих се автоматично, в ума ми стихчето и нейният образ се преплитаха в едно. Тя беше на няколко крачки напред и видях как се обръща, за да ме погледне. Притеснението и любовта от пръв поглед, за цял живот ме караха да се потя. Толкова нервен никога не съм бил. На следващата спирка тя слезе, какво можех да направя? Да я последвам, не. Пак се погледнахме, но този път аз бях вътре, а тя отвън. Този път, нямаше тръпка пред неизвестното, имаше разочарование от настоящето.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf