В днешния свят всеки се стреми да живее добре, за да го постигне, той трябва да бъде по – добре от друг. Въпреки опитите на тези, които живеят зле, да върнат естественото равновесие, винаги е имало и ще има хора, които живеят много добре за сметка на други. Този странен факт, затруднява определението за „възвишено”. Разбираме възвишен, като благороден и идеален, без съмнение Дон Кихот притежава тези качества, но на каква цена?Нима човек, който е благороден и идеален може да живее до кофа за боклук? Или да проси от минувачите пари, за да си купи с тях парче вчерашен хляб? Не, ще отговорим веднага, защото не това е нашата представа за възвишен човек. По – скоро трябва да бъде добре облечен, с перфектни маниери и зашеметяваща усмивка, но за да има тези неща, трябва някой да ги няма. Не се замисляме за цената, докато гледаме резултата. Така „възвишен” приема за нас друга форма – богат и красив, а тези качества са далеч от нашия опърпан рицар. Въпреки това, оставаме с впечатлението, че някакси той превъзхожда останалите хора, че е няколко класи над тях и това ни кара да забравим за външния му вид. Поне за малко се разделяме с модерната представа за „възвишеност” и се възхищаваме на този благороден и изпълнен с вяра рицар. Даже малко ни се иска да можехме да полудеем като него, да забравим стойността на парите и да повярваме в стойността на морала и идеалите. Дон Кихот превъзхожда останалите не защото върши нещо по – възвишено от тях, а защото е готов да следва докрай, това в което вярва. Той се втурва да се бие с вятърната мелница, за да спаси селяните, а не за да спечели голямо богатство. За него „свободата е най – висшето благо” и въпреки, че целта на Сервантес е да усмее рицарският кодекс, ние се възхищаваме на този рицар. В днешно време не можем да кажем, че бедняка превъзхожда останалите, защото прави всичко за пари, следователно именно целите, които следваме неотлъчно могат да ни направят „възвишени”, а именно свободата, вярата и любовта. Тези три цели не могат да бъдат постигнати поотделно и понякога срещаме големи трудности при защитаването им, но въпреки това продължаваме да ги следваме. Без да очакваме някакви облаги, се стремим да бъдем свободни и обичани, също както Дон Кихот, борейки се с всевъзможни препятствия и врагове. По този начин се отличаваме от останалите, които си мислят, че могат да си ги купят и ги превъзхождаме, не по богатство, а по душевна красота и чистота. На всеки поел по този път се случва да се съмнява в смисъла на това пътуване, но тогава всичко, което е жертвал се връща по един или друг начин и разбираме, че не напразно сме се трудили и борили за идеалите си. И това е именно момента, в който превъзхождаме останалите, момента в който заедно с това постигаме свобода и оценяваме чудото на любовта и силата на вярата. Тогава всичко придобива смисъл и последователност, които често сме губили преди.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Карлос
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-02-13
прочитания: 97
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54641
   Съобщения: 255388
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86187
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644