Дъжд

Повехнало е цвете там само

с несбъднати мечти за лъч от светлината,

борба за сетен път и то защо,

отредила е така съдбата.

Дете до него се спря,

с очи като дивата къпина,

в цветето жално се взря

и с празен поглед отмина.

С тъжни очи посърна цветето жадно,

последен стон отдаде то за света,

от мъка погина, а върху телцето му хладно

...тихо поля го дъжда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf