Неутолима
Денят на влюбените. Аз съм пак сама и търся душата си изгубена. Но за това не те виня. Влача се, но назад не поглеждам - сърцето не би понесло да види следа, оставена от теб, изглежда. Но за това не те виня. Сънувам аз едно и също: как с теб съм и на високо кръжа. Чувството е така могъщо... Но за това не те виня. Над снимката ти стара потича сълза след сълза. Те не ще угасят пожара. Но за това не те виня. Виновен си, обаче, че когато те погледна загубвам образа ти в здрача и не мога след това да го намеря. Виновен си, че не вярваш в моята обич несравнима. Виновен си, че ме избягваш, но любовта ми към теб е неутолима...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: osadena_dysha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-13
прочитания: 122
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|