Потъналите кораби

Навътре, надълбоко в моят душа,
житейски дъждове създали са море,
във него плуват смомени, тъга,
и радости и болки...в самота.

И всеки удар, правил е вълни,
а всяка радост е погалвала водата,
водовъртежи гълтали безброй съдби,
удавили се с моята във спомен кратък.

По пътя към израстване заплувал,
срещал се със много ледове,
изпратили на дъното изгубени,
големите ... във моето сърце...

Във трудни мигове оказали подкрепа,
сред бури от човешка суета,
като огромни кораби спасили,
мен, удавника във черната вода...

Със времето едни се губят,
потънали от старостта навярно,
а други тръгнали забързани,
към нови курсове...спасяващи!

Потъналите кораби са хора,
които нося във сърцето,
не ще забравя добрината,
дарили ми преди в морето.

На дъното, макар във сенки,
остава в мене всичката им слава,
когато-някога и аз потъна,
се моля някъде и моята да е такава!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf