След Дионис

Залитане от винена вълна.
Червени устни свити от прехапване.
Бокалът пълен,болката преля
през процепа на дългото очакване.

Отпивам глътка лунна светлина.
Изпъва покрив котешки гръбнаци.
Амур ми праща първата стрела
- парабула с неразгадани знаци.

Усещам я забита .Неизтръгната ,
насочена посока към греха.
Последна е съвсем, а всъщност първата,
белязала със диря вечността.

Облива ме за първи път различна
изтеклата през раничката кръв...
Без кръв да бях, отново бих обичала
безплътна ,безвампирна като дух.

Какво ми стори? Някаква магия?
Не много исках ,късче топлина...
а с огъня си щедър ще надвиеш
пияната от болка самота.

И вино капе в тостове съвкупни,
по устните на капкчици блести...
Изтри Амур утайките размътни
на Дионис от празните следи.

И някак си е трезва, и е ясна,
една любов в очите ти родена.
От грозд на сладки струйчици прерастват
Амурените приливи във мене.

Пияни без любов, пияни от любов...колко различни са двете усещания!

Желая много здраве и щастие на всички влюбени,

много споделени тостове с ароматно вино...

Обичайте се!

**************************************************************

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf