ОЖАДНЯХ... ПО ЖЪТВА, МАМИ

Ожаднях...

По жътва, Мами.

Пек.

Гори земята.

Подпухнали облаци

слизат ниско... И

целуват с горчиви устни

урвите.

Гръм. После пак гръм.

Целуват.

Защо не плаче небето?

И аз нямам сълзи.

Ослепяха очите ми.

Пасквил до пасквил...

Скапа живота ми.

Мами, по жътва съм жадна.

Стани!

Да видиш!

Господ иска молитви...

Не се научих да моля.

Тежко хоро извива

душата ми.

Тя може!

Силни стъпки...

Дум, дум-дум... Дум -

кънтят глухо.

Треперят пендарите на

сухата ми гръд...

Къде ли остана млякото?

Черно и страшно хоро.

Виждаш ли, Мами,

мъжката ми сила?

Взех я от раклата.

Толкова години я пази

(тази бяла шамия).

Мъртвите се наситиха

на

черно,

черно,

черно...

Господ иска молитви.

Да заплаче небето...

А аз, да пия - по жътва.

Време е.

Жадна съм, Мами!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf