ДО МЕН БЪДИ

До мен бъди когато съм сама,

когато няма за какво да се хвана,

когато ме разкъсват злите дни

и пропастта е бряг за двама.

До мен бъди когато съм пленена,

от мислите и тяхната разплата,

когато вятъра ме повали

и прекърши ми страха крилата.

До мен бъди когато се изгубя

сред светове измислено свирепи,

когато тъмнината ме завие

и шепне ми злини навеки.

До мен бъди когато си отивам,

от разума потънал вдън земи,

когато сетивата са обзети

от пепел, мрак и кости призори.

Тогава търся погледа ти мъжки

със него да ме върнеш към живота,

със думите мъглата да разпръснеш,

спасявайки ме да унищожиш Голгота.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf