Живях, живея и ще живея за смисъл един.
Бях, съм и ще бъда за един светъл миг.
Изнизваха се бавно дните на забързания живот.
Летях над хората но се чувствах роб.
Ходех сам измежду масите, неразбран,
вълнувайки се от смисъла и любовта, аз бях сам.
Връхлитаха ме противни дни, изцедени от радостта.
Бушуваха самотни страсти, възцарени от красота.
Не помня от кога в мен се е загнездила болката.
Навяват ми спомени моменти на сладостта.
Отиде в нищото без дори да се сбогува.
Остави ме в агония, отвътре не спирам да се бушувам.
Но аз все още живея за този светъл миг, чакайки...
Миг, в който ще се потопя, времето премахвайки!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: todor_shopov
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-14
прочитания: 101
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54641
   Съобщения: 255388
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86187
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644