ТЪГА

Безкрайна тишина, безмълвен миг,
озари ме светлина, пак сам в нощта.
Мълча замислен, наум изстрелва се вик,
копнеж за цяло, половин носи само тъга.

Безкраен момент, всичко замря.
Светът е непроменен, сковава го леда.
Не си до мен, студена топлота!
Нощта е ден, открадна ми и съня!

Винаги е миг, в който съм скован...
Сега е вечност, разпиляваща се.
Преследвам блян от сълзи, сам
вървя срещу течението, неотдаваща се.

Заради теб замъци от мечти руша,
отчаяно водя войни и губя битка след битка... и света...
моите сълзи повече са от капките на дъжда,
не ще изгасят пожара, запален от нежността на греха...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf