Здравей, Самота. За последно.
Тази вечер с теб ще празнуваме.
Тръгни си... когато си легна!
Колко пъти ще се сбогуваме?
Място нямаш. Там пише "заето"!
Ти не тръгваш. Оставаш напук.
До мен все си лягаш, където
бях повикала тихичко... друг.
Дъхът ти събужда ме... призори.
Неспокойно, примесен с шамар.
Разпиляваш в леглото ми кичури.
И сън си ми... Пълен кошмар!
А денем преследваш ме нагла.
До полуда ми палиш фитилите!
От нервите правиш си факла!
ЗапалИ ме. Раздадох си силите!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-14
прочитания: 214
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8052
   Автори: 2223
   Произведения: 52712
   Съобщения: 246632
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81852
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398