Родиш се, пораснеш, работиш, живееш... Живееш, но как?.... Разумно ли? - Не! Неразумно - хвърляш се лудо - От единия на другия бряг. Щастлив ли? Щастлив си, но когато си млад. Когато сияят лицето, очите ти. Когато животът ти вижда се лесен. Когато не мислиш за сложни неща. Някога, някой беше ми казал: “Живей, поживей докато си млад!” Но само тогава ли дишаш, само тогава ли тупка сърцето ти? Да живееш - значи да любиш и Това няма връзка с годините. И любя - на тъмно, във хладната стая. Ти си до мен. Дрехи не искам - те не ми трябват за да усещам мъжката плът. Не искам и музика - искам писък среднощен на птичка самотна, а в отговор стонът на задоволена, щастлива жена. Искам нощта да бъде потайна, стаята тъмна. И само движение. Движение - само на нашите тела.
Силванка
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silvanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-14
прочитания: 89
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54641
   Съобщения: 255388
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86187
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644