|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Море
Късче от тебе е знамето синьо -
символ на мирния труд.
А пък вълните ти -
перки на вечен двигател -
неуморно бягащи
напред,
или пък назад.
Хей, хора! Гледайте -
морето си прави прическа
на къдрици,
вплитайки слънчеви,
златни лъчи.
Гледам те. Мисля си -
какви ли
приказки чудни нашепваш
на слънцето,
та то те дарява със свойте лъчи,
и вечер - притихнало
ляга във скута ти?
А сутрин -
като след любовна прегръдка,
изправя снагата си -
окъпана цялата,
с бисерни капчици
от твоите нежни вълни.
Усмихва се влюбено,
тръсва главата си,
разпръсквайки щастливи лъчи.
Силванка
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: silvanka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-14
прочитания: 90
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54638
Съобщения: 255272
Лексикони: 2611
Коментари: 86176
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
