Аз виждам понякога в тъмното светлини,
хиляди малки точки и преминаващи лъчи.
Цялото време на света не би стигнало
да опиша начина, по който тя се появи.
Нахлу тихо, но гръмко за пред всички.
Докосна нещата, които винаги съм обичал,
сега дори цялата световна поезия не стига
да покажа как се почувствах различно.

Преобърна вложения тука ред
(крадла, крадла)
Отърси ме от всички спомени
(крадла, крадла)
Сякаш винаги ме е водела към теб
(крадла, крадла)
И дори очите и са незапомнени
(крадла, крадла)
И сам не бих бил такъв поет
Докато тя - изтънчена, сладка и секси
не си взе нещо от мен...
(крадла)

Аз виждам понякога в тъмното образи,
мога да видя всичко, което ми заблести,
но винаги ще бъде сляп и скрит,
докато тя се промъква и слухти.
Нахлу тихо и открадна сърцето ми,
нищо друго от вечните ценности,
а само това, което ме контролира,
дори не можах да запомня лицето й...

Преобърна вложения тука ред
(крадла, крадла)
Отърси ме от всички спомени
(крадла, крадла)
Сякаш винаги ме е водела към теб
(крадла, крадла)
И дори очите и са незапомнени
(крадла, крадла)
И сам не бих бил такъв поет
Докато тя - изтънчена, сладка и секси
не си взе нещо от мен...
(крадла)

Природата се побеждава, като и се подчиняваме
и няма нищо по-естествено от една малка кражба.
Викаме, плачем, молим се и се надяваме
и тя от време на време тук да се показва.

Аз, сляп, невиждащ по-далече от носа си,
разбрах за теб, когато се усетих променен.
Сякаш нещо от мен липсваше в нощта ми
и сякаш тя бе тук и си взе и нещо от мен.

И когато дойдоха другите,
те не виждаха, какво имам
и какво сега притежаваше тя.
Само с думите се задоволяваха
- изтънчена, сладка и секси,
Не ме попитаха дали,
тя не си взе нещо от мен...
(крадла, крадла)
(крадла)