Без граници

На бат Румен
Сънувам,
че съм в родната казарма.
Чувам ,
сирена, а не аларма.
Скачам,
като пружина.
Рано е,
едва е пет и половина.
Обувам,
само едни чипици.
Стават,
и другите войници.
Бягаме,
към КПП-то,
Нарушил,
е пак F16 небето.
Виждам,
на таблото свети,
Готовност за,
"пуск на дежурните ракети."
Завъртяха се,
антените на СРЦ-то,
Разтуптя,
ми се сърцето.
Който смей,
да наруши на България небето.
Ще го гръмнем,
право във сърцето.
След малко,
сирените свирят "отбой"
Събираме се,
до чешмата на "пета"
"Да се маскира,
всяка дежурна ракета".
Чува се,
заповед такава,
Дано!
Господ да не дава!
Война,
при нас да става.
Да се явява,
само на мен на сън,
И да излизаме,
усмихнати навън.

15.02.2008 г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stefyvas
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-15 г.
прочитания: 140
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169154
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404