Едно кафе, едни лица, едни неща, сърцето ти изпиват и много хора без душа същността си крият. Светът е ад, чистилище безбожно и този страшен кръговрат те кара да крещиш тревожно. Страх от дните предстоящи, лутащи се погледи насам-натам добрина и обич те щадящи, сами сe мушкат във капан. Човещина му трябва на човека, хора, не бъдете тъй сами, на тоз до вас Вие помогнете и бъдете по-добри!