Ще съберем две имена, ще получим едно. Ще преминем като двама непознати покрай него. След това ще се върнем. Ще сложим спомена върху масата и дълго ще го проучваме. Когато дойде откритието то ще е чувство разпечатано в сърцето ни. Ще можем ли да го изкараме от там?
Ако се разпознаеш, аз ще съм чужд. Няма да харесаш черния гарван в моя ден. Ще си измислиш канарче в клетка и ще му се радваш. Но когато вали ще бъда дъжда когато залезът се стича по твоето тяло аз ще го покривам със илюзии когато въздухът пада меко в дробовете ти ще бъда малка чакра - синя и когато ме обичаш ще е сряда.
В дърветата ще бъда като лист или тревичка някаква от друг живот ще те погалвам без да разбереш ще бъда лъч, един от седемте. Тогава ти ще тръгваш с мен ще бродим дълго, много дълго едни такива мънички скиталци две прахчета под вятъра.
Това е стих, това е само стих но аз съм тук за да ме раждаш да те живея на изток да умирам в неделя рано да тръгвам, късно да идвам да бъда силен, много слаб и мъж да съм, жена да съм да те дишам през юли да те имам до никога.
И искам там! – между гърдите ти на топло думите при нас дошли да скрия всичко да не казвам нищо и в мен да виждаш себе си.
Направи ми птица от тайната на едно лято хвърли я от най-високата ми мечта кажи ми че си като всички други кажи че аз съм като тях кажи че ти си като мен излъжи ме кажи ми кои сме ние със тебе !? нека се превърнем в две сенки по залез нека да правим открития: значението на числата формите на птиците квадратите да намерим каменни скрижали да ги сложим в своя хол и дълго да гледаме през прозореца нощта която се разгаря в огъня на едно чувство: любов.
Коя си ти? На рамото ми спяща... Едничка мисъл сред узрелите смокини.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------