И тази вечер пак те чакам...

Небрежно е през рамото сакото,
усмивката добре си я тренирал,
намигаш ми /забиваш се в окото/
и неизбежно после си отиваш.

А аз оставам. Смачкани чаршафи
и щипеща среднощна самота.
Две празни чаши - паднали до шкафа,
бутилка празна. Пустота.

Във мене се блъска истина една
и моята надежда си отива -
че някой ден ще срещнем сутринта
че някой ден ще съм щастлива...

Боли ме че ни има само през нощта,
и покровител и съдба за нас е мрака,
но нямам сили да те прокълна.
И следващата вечер пак те чакам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf