Научих се

Научих се да ходя боса.
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният й миг.
Оттогава се научих да плача,
а татко остана сирак.
Доста често ходи на гроба й,
връща се сив и престарял.
Мълчи и стои замислен,
пуши от старата лула.
Тя все още мирише на дядо –
на тютюн и горски цветя.
Всяка вечер гледам небето
и наум звездите броя.
Помня древно предсказание,
ако преброя хиляда и една.
Научих се да ходя боса,
ако можеш ме хвани.
Не позволявай да си отида,
люби ме, люби, люби...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-17 г.
прочитания: 114
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172148
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433