ПЪТ КЪМ НИЩОТО

Призрачни сенки

оплитащи мрака,

викащи чувства

зовящи бедата.

Преследващи сенки

образа ми разпиляват,

раздират ме бавно

и ме приласкават.

И бури преплитат

стонове тежки,

измитат надежди

прахосват копнежи,

върлуват в главата,

в очите пулсират,

намират ме слаба

и затова ме заливат.

Но, аз се оттласквам

от тях непозната,

за малко политам,

разпервам крилата,

за малко съм силна,

а не сломена...

само за миг съм...

с душа възродена.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf