Гол... Във дух облечен е едва... прегънал си крилете натежали от небето е откраднат ангел със разкъсана до кръв съдба и болна от покварата душа.
Съвършено се е влюбил в жена от кал родена и във кал живяла... Във грях превърнала е любовта... А да го пусне в небето... не и тя, обвила бавно сетивата му в лъжа...
Простил е всичко вече той простил се е със своите криле... Небесни тайни е продал безброй - без страх прегръща си съдбата... Но пак мечтае за небесния покой...
Тоз паднал ангел някога бях аз, а от крилете днес останали са рани... За любовта ми спомня си самотна прах и претопен бе ореолът във окови... от екстази... А жената... Днес не помня и коя бе тази...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------