СЪЧИНЕНИЕ... ПО СПОМЕНИ

На дванайсет съм.

Вчера празнувах.

Не знам защо ти го казвам.

Родил съм се през нощта.

От баба знам. И как после

тихичко

си излязла... Липсваш

до днес.

Честно го казвам.

Трудно, но преживяхме

срама.

Оттогава дишам

нормално.

Със съседа отсреща

дядо изпуши лулата.

Признал му...

че съм негова рожба.

Не изрекох думата... Татко -

той все беше пиян.

После замина.

Отдавна прозорците

му не светят.

- Ти имаш ли руси коси...

и сини очи?

Всички казват, че приличам

на тебе... Но не знам

как се изрича думата - мамо.

Преди година дядо умря.

Сутринта.

Както косеше тревата.

Оттогава

камбани сънува баба

в нощта...

а мен ме завива тишината.

Ти пушиш ли?

Аз пропуших на десет.

Искам да изпушим с теб по една...

Ако решиш да си дойдеш.

Страх ме е...

да не си тръгне и баба.

Ела си!

Имам още малко време

да науча

да изписвам думата... Мамо.

Ще си дойдеш ли?

Ех, тия камбани...

Ще си лягам.

Късно е.

Няма да заключвам

вратата...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf