Нямам сили!
Не издържам!
В очите ми гори неземен блясък.
Не понасям миризма
и вкус на кръв.
Не мога болката да спра!...
И... викам.
Ала кой ме чува?
Другите така са "уморени"-
спят в пашкула свой.
В своя фенобарбиталов унес те
не чуват, не живеят -
вегетират.

1989 г. Силванка
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silvanka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-18
прочитания: 120
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54633
   Съобщения: 255157
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86169
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644