По пълнолуние

Звездите
в погледа ти отразени,
люлеят ме,
като във топъл, нежен сън,
и устните ти,
с огнена отвара напоени,
унасят ме,
а аз отпивам,
и отпивам...
неусетно
в съня си
чувам само
шепота
на вятъра
отвън...
А той разказва
приказки сатенени
в нощта.
Изкусително,
едва-едва,
листенцата потръпващи,
докосва по гърба...

Събуждам се.
В грижовната ти,
сатенена прегръдка
съм завита,
а мислите ми тръпнещи
се парят
във дъха ти.
Да те събудя ли
по пълнолуние...
Искам още глътка,
с целувка
влизам
във съня ти...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf