СВЕТИ ТВОЯТ “ВАЛЕНТИН” В ПОЛЕТ С МОЯ

Облякъл бях в безличие,

моят личен рефрен.

Загърбил бях всички,

дори тези които копнееха

по приятеля

и човекът у мен.

Живеех ден, подир ден

и от кухи “кукли” сили аз черпех,

безметежно, ден подир ден.

Страхувах се

да бъда от някой

човешки пленен!

Страхувах се

и късах арогантно цветя

от градината моя,

преднамерено не чувах

натрапчиво как свири отбоя.

Износвах часовникът свой,

бях го спрял преди време

при нечий, а може би моят,

обратен завой.

Помня, обещал си бях

да отприщя хомота

в сговор с любовта да не влизам,

сякаш е чиста Голгота!

Мина се време...

Времето неусетно отми

тези тъмни, нечисти следи.

После сякаш на пук

човекът у мен заговори:

“Все пак, защо си го стори?”

Същият този човек

обгърна сърцето ми

и мъжки подхвърли идея.

“Търси я...”

“Шегуваш се...” – прекъснах се аз!

Тоз ангел е чиста химера!”

В тоз миг, сякаш

забулена чувственост

у мен заговори.

Човекът в мен пак промърмори:

“Криви сметки правиш си ти!

В душичката твоя,

горят нейните, НЕ твоите искри!

Забравил си ти за принцесата

търсейки в химера контесата!”

Болезнено съгласие отправих...

Човекът отново ми каза:

“Преди време у теб се удавих,

но в живота ме върна

и в теб се забравих...”

...Загложди ме песен,

позабравена, свята...

птици преминаха,

полетях и аз с ятата.

Проследих теб, мило дете,

разперил крила!

И сега, в тоз миг до теб летя.

С теб аз засаждам

най – красивите,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf