Покрай светлината

Любовта ми пали свещи в небето.

Тя пише книга за сълзите.

Пее на морето.

Диша в теб.

И издиша.

Любовта ми гледа през прозореца на стаята ти.

Размества вещите ти.

Къса снимки, дрехи и завивки.

Тя управлява сънищата ти

И ревнува.

Любовта ми в луда.

Може да плува през океан от безвремие.

Може да се удави ако поиска.

Любовта ми не намира сили

Да те изпраща всеки път.

Тя се предаде пред теб.

Любовта ми е сила и смисъл само когато си наблизо

А когато те няма пак изчезва всичко.

И тя отново се бори с тишината.

Любовта ми е неразбрана

И се страхувам от нея.

А , ти я каниш в сърцето си.

И двамата спокойно се гледате

И разяждате душичката ми...

И ме карате да плача...

Но да съществувам...

Любовта ти размества звездите

Пише ми послания .

Изпраща ми плач и усмивка.

Любовта ти е попила по всяка моя дреха.

Мирише на нощ.

Любовта ти ме поглежда строго.

Казва ми да бъда спокойна.

И ме вдига с остри пръсти

Носи ме към безвремието.

Любовта ти е сграбчила ръката ми.

Ще изтека под стъпалата ти.

Любовта била нежна и лека като пеперуда

Но не и нашата.

И пеперудите се стапят покрай лампата.

В стаята нежно угасва светлината

Любовта ни не е пеперуда.

Тя е тъмнината , която крие душата и.

и ние отново танцуваме тайно...скрити

около лампата.....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf