Цвете...

От моите сълзи ли се страхуваш?

Боиш ли се да ме докоснеш? До кога?

Не можеш да ме гледаш как разцъфвам

И все да ме държиш без слънце и вода.

Край мен се носиш , лек ветрец ме гали.

С очи обхождаш всеки сантиметър,

на всеки цвят подал уханните си рокли и воали.

Ръцете ти треперят и се люшкат

край моето лице танцуват и поглеждат.

И в малкото ти цвете се прокрадва

частица нежност и надежда,

че събрал си днес достатъчно кураж и смелост

да ме целунеш и да ме притиснеш силно

от твоите ръце и груба нежност

ме прави безметежна и щастлива.

Не се страхувай да обичаш както

вятърът обича всички дъждове и бури.

Такава сила в мен се крие.

И цялата любов във теб съм посадила.

Раста и в цветно съм те оцветила.

Обичай ме! Не се страхувай да обичаш,

Че ти превърна ме в градина цветна.

И всички блясъци и пеперуди и тревата

За тебе са създадени за да полегнеш

И да си поговориш със листата

На твоето поруменяло, мъничко момиче,

Което покрай тебе диша , цъфне

И заради теб е цвете и заради теб на пролет дъхне .

Кога ще ме обичаш без да се страхуваш ?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf